Начало / Факултети / Архитектурен факултет / Катедри / Рисуване и моделиране / Дисциплини /

Рисуване - I част

Рисуване - I част

• Интерпретации на предмети от бита с различни графични материали. Упражнението има за цел да обогати палитрата с изразни средства. Насърчават се експериментите и разнообразните вариации, а не прецизното, „етюдно” формоизграждане. Задачите са: опити върху различни видове хартии с различни видове рисунъчни материали; условна моделировка и свободна интерпретация на натурата. Упражнението се придружава от въвеждаща беседа и корекции.

• Интерпретации на обекти с маса и обекти със скелетна структура. Упражнението има за цел да развие способностите за анализ със средствата на рисунката. Задачите са: различна по характер графична интерпретация за различните по вид натури; употреба на разнообразни техники (предимно графично-рисунъчни); овладяване на „моториката” на рисуващата ръка и употреба на „свободен” щрих и почерк. Упражнението се придружава от беседа и корекции.

• Упражнение в две части, посветено на различните по характер, противостоящи интерпретационни възможности на рисунката. Състои се от изпълнение на две учебни задачи. І задача – конструктивна рисунка на животински череп с акцент върху архитектоничното изграждане на формата – опростена моделировка, прави линии, стилизирани равнини, отказ от материалност и от (второстепенни по отношение на структурата) детайли, съотнасяне на натурата към визията на простите тела; ІІ задача – експресивна рисунка на същия (или различен) обект с акцент върху потенциала на свободната рисунка да внушава настроение, емоция, драматизъм. Първият етап от упражнението е изключително полезен за бъдещия архитект, който следва да умее да „види” формата като структура, да стилизира и опростява видимостите, да ги съотнася към архитипната им геометрия. С това упражнение се усвояват поуките от рисуването на прости тела. Утвърждава се тезата, че във всяка добра рисунка трябва да се чете ясно структурната характеристика на формата. Вторият етап дава възможност на студента да разбере понятието „експресивен потенциал на натурата”, да разшири представата си за възможностите на рисунката, да почувства отношението изобразителност – изразителност. В това упражнение също се насърчават не „етюдните”, а по-свободните и „творчески” интерпретации. Упражнението се придружава от беседи по темите и корекции.

• Упражнение в две части, посветено на възможностите на колорита като изразно средство. Ключовите думи са цвят и пространство – натурно и абстрактно-картинно. Упражнението има за цел да противопостави, да извади от контекста на личната стилистика два различни принципа, които да бъдат разбрани, приети и усвоени като част от менюто с изразни средства. Състои се от изпълнение на две учебни задачи. І задача – композиция, изпълнена с темпера (или друга – акварелна, пастелна, смесена техника, по-рядко – с масло или акрил), която изобразява монументален обект в екстериорна среда. Необходимо е да се изгради картинно пространство в традицията на Реализма. В Класиката и в реалистичната живопис от по-ново време (например метафизичната живопис на Джорджо де Кирико, живописта на Салвадор Дали и някои сюрреалистични платна) има подходящи примери. Колоритът е сдържан, подчинен на добре построената форма, на линейната и въздушна перспектива, на промяната на контрастите и тона в дълбочина. Предварителното осмисляне на изобразения монументален обект или инсталация със средствата на рисунката, развива творческото мислене на бъдещия архитект. При изпълнението следва да се търси прецизна връзка с перспективната мрежа, да се използват възможностите на осветлението (светлината, според Бешков, е „трето око, което гледа”) на особените композиционни решения и интересните гледни точки, да се анализират дистанцията, плановете, фона, пейзажното „дъно”, хоризонта. Със средствата на живописта следва да се постигне материалност, пространственост, картинност ІІ задача е абстрактна живописна композиция, в която със средствата на колорита и живописния ритъм да бъдат изразени настроение, емоция, състояние, отвлечена идея или понятие. Заглавието и предварително поставената „тема” имат за цел да провокират адекватната употреба на изразни средства. Изцяло абстрактна по характер, задачата не търпи употребата на универсални визуални символи (сърце, кръст, звезди), илюстративни и изобразителни елементи. Произведението на изобразителното изкуство се домогва до положението на музикален етюд. В упражнението се насърчава постигане на „картинност”. То съдържа въвеждащи лекции за двете части и завършва с конферанс.

• Абстрактна живописна композиция, посветена на възможностите на интуитивното композиране, на „правенето преди наподобяването” (Гомбрих). Упражнението съдържа два етапа: І етап – върху листи с формат А4 се полагат с четка и туш множество петна, така че всеки студент да разполага с набор от десетина листа, различно наситени като графична плътност. От тях той селектира (с участие и на колегите си) примери, предпочетени само заради ритъма си – хармония, избрана интуитивно. Практиката показва, че в болшинството от случаите предпочитанията съвпадат. За да се направи коректно умозаключение от това, петната трябва да бъдат действително „случайни” следи, а не съзнателен акт на рисуваща ръка. Обикновено се предпочитат следните конфигурации от петна: несиметрични и неравномерно наситени; конфигурации, при които графичният материал не е концентриран около геометричния център на листа; не прекалено наситени или твърде минималистични. Понякога се реагира спонтанно на конфигурации, които напомнят символи или образи, но за основа на композиция се избира графична конфигурация от абстрактен порядък (без образни асоциации). Във втория етап на упражнението задачата е: при запазване на съществуващия ритъм, аналогично на случайните следи да се изпълнят съзнателно търсени графични структури, допълнени с визуализиране на скрити връзки и ритмични взаимодействия. Изпълнената композиция и подложката трябва да имат визуално възприемаема прилика и структурна аналогичност. Композицията трябва да бъде абстрактна по характер. Това я отличава от пейзажите, изпълнявани въз основа на случайни петна и разливания в ателието на Александър Казънс (18в.), преподавани като „нов метод в помощ на въображението при изпълнение на оригинални пейзажни композиции”. Композицията може да се изпълни в графичен живописен или междинен (цветна графика) вариант, при използване на разнообразие от изразни средства, техники и материали (включително колаж, монотипия и др.). Учебната задача се придружава от въвеждаща лекция и завършва с конферанс. Резултатите от конферансите през I семестър на II курс имат значение при формиране на годишната оценка.