Начало / Обучение / Бакалавърски и магистърски програми / Архитектура / Дисциплини /

Учебна практика по рисуване

Учебна практика по рисуване
Специалност Архитектура
Факултет Архитектурен факултет
Катедра Рисуване и моделиране
Водещ преподавател доц. Генчо Накев

 Практиката по рисуване се провежда в края на учебната година на I курс за студентите от специалност Архитектура. Тя е естествено продължение на програмата по рисуване, която се преподава през I и II семестър.  

 Практиката по рисуване се провежда в края на учебната година на I курс за студентите от специалност Архитектура. Тя е естествено продължение на програмата по рисуване, която се преподава през I и II семестър. Практиката допълва художественото образование на студентите по архитектура с нови опитности и развива способностите за анализ на урбанизираната среда.

 Цел: анализ и интерпретация на архитектурни мотиви и обекти в екстериорна среда със средствата на рисунката.

 Задачи:

·     изпълнение на различни по теми и техники пейзажни рисунки, които може да включват: ландшафтни мотиви, исторически и съвременни архитектурни обекти и ансамбли, „интересни”, представителни фрагменти и детайли от средата.

·       употреба на разнообразни материали за рисуване, живописни и графични техники;

 ·     употреба на подходящи гледни точки и ракурса като изразно средство; осмисляне на спецификата на екстериорната перспектива и светлосянка, на условностите и особеностите на пленера.

 Конкретната програма и условията за заверка на практиката по рисуване се указват за всяка учебна година в рамките на нарочна, предварителна, въвеждаща лекция. Наличието на програма и работа „по график” с предварително определени обекти и места се налага заради съвместната работа на студенти и преподаватели. Беседите, придружаващи работата „на обект” се водят от преподавателите, ангажирани с учебната практика. Те са крайно необходими, защото пленерът е художествена дейност със своя специфика, която е непозната за по-голямата част от студентите. Изключение правят донякъде младежите със средно художествено образование, но преподаването в Художествените гимназии има други цели и специфика. Информацията, която студентите получават в хода на тези беседи е свързана както с организацията на работа „извън ателието”, така и със строго професионална проблематика – избор на „тема” в рамките на заданието; избор на гледна точка, включително „особени гледни точки”, ракурси; композиционна проблематика; перспективна проблематика, особености при употреба на екстериорната перспектива;  условности на архитектурния пейзаж; анализ със средствата на рисунката, рисунката като мисловен инструмент в арсенала на архитекта; технико-технологична проблематика при употреба на графични и живописни материали; използване на нови или познати техники; оформление на рисунката като краен продукт и използване на рисунки и скици за целите на архитектурното проектиране и представяне (презентации).  В хода на работата преподавателите организират импровизирани конферанси за съпоставка на учебно-творческите произведения, анализ на постигнатото и посочване на добри (и лоши) примери.  Като изключително въздействащ педагогически похват може да бъде определена учебната експозиция. Изложбата на студентски работи с дадена тема, която съответства на учебната програма е интересна и емоционално въздействаща изява, стимул за добрите студенти, по-силен от заверката, територия за изява на младите, за съпоставки и извор на самочувствие (а това понякога е дефицит в  архитектурното ни образование). Катедра „Рисуване и моделиране” има положителен опит в тази посока.

 От административна гледна точка: успешното приключване на практиката по рисуване се удостоверява със заверка. За да завери успешно, студентът трябва: да има необходимия брой рисунки, подредени в папка, съобразно предварително съобщени изисквания; да е изпълнил  учебно-творческите си произведения добросъвестно и с очакваната доза „професионализъм”;  да покрие критериите на комисия от преподаватели за оценка „добър”. Комисията е от минимум трима преподаватели от катедра „Рисуване и моделиране”, които са работили със студентите „на обект” и може да оценят не само крайния резултат, но и индивидуалното развитие на всеки студент.

 


Други