Начало / Преподаватели / Преподавателски състав /

доц. д-р арх. Виолета Комитова

Архитектурен факултет, Промишлени и аграрни сгради

доц. д-р арх. Виолета Комитова
Кабинет А717
Приемно време четвъртък 12-14ч.
Телефон 9635245/477
E-mail vilikom_far@uacg.bg
Семейно положение омъжена
Постъпил в УАСГ 1992

Лекционни курсове

Наименование: ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕРИТОРИИ -Избираем Код 2У4ПТ Учебна година: 2. Урбанистично развитие Семестър: 4 Кредити: 5 Ръководител на модула: Гл.ас. арх. Виолета Комитова /отговорник на модула/ Преподавателски състав: Представители от катедра "Промишлени сгради", Архитектурен факултет, УАСГ, София Анотация Съвременните измерения на системата "Труд" и по-конкретно техните архитектурно-градоустройствени и териториално устройствени аспекти не се покриват напълно като форма и съдържание с класически понятия като "производствена зона" или "произведствена територия" В следствие от редица фактори и причини, съвременните индустриални сгради, комплекси и територии се порменят в качествено и количествено отношение, както се променят и географските модели на тяхната пространствена организация. Динамиката на промените изисква познаване на тенденциите в развитието на системата с цел прилагане на нови подходи при териториално устройствени и градоустройствени планове, както и за формиране на ново съзнание за изменените реалности в сферата на производството и индустрията с цел формиране на ефективна законова и нормативна политика. Входящи и изходящи връзки на модула: Учебното съдържание се опира на познанията на студентите, придобити през първите три семестъра на обучението по следните дисциплини: Градоустройство, Съвременна Европа, Методология на урбанизма и Техники за анализ. Знанията и уменията, придобити от студентите по модула "Производствени територии" имат пряко отношение към съдържанието на модулите Оценка на въздействието върху околната среда, Градска реконструкция и др. Образователни цели на модула: Курсът има за цел да представи в цялостна картина състоянието, проблемите и тенденциите в развитието на зоните за приложение на труд, като акцентира върху някои съвременни архитектурно-градоустройствени проявления в контекста на връзката им с урбанизираната среда. Освен, че трябва да бъдат добри информирани и запознати с новите реалности в развитието на зоните за приложение на труд, вторична цел на модула е да даде възможност на студентите да осмислят основните фактори /икономически, технологични, социални, културни и др/, които провокират кардинални промени, за да могат да разбират, анализират и дори да прогнозират конкретно урбанистично развитие на системата в средносрочна перспектива. Образователни задачи на модула: 1. Студентите да придобият знания за системата "Труд" и в частност за подсистемата "Производствени територии" като основна форма на териториална организация на индустрията и неразделна част от урбанизираната среда. 2. Студентите да придобият умения за анализ и интерпретиране на реални урбанистични проблеми по схемата "причина-следствие" и да се научат да търсят решения на сложни градоустройствени и териториално устройствени задачи с много неизвестни и с повече от един отговор. 3. Студентите да се възпитават в посока на отговорно отношение към околната среда и в частност към зоните за приложение на труд, получавайки по-широка представа за съвременните тенденции и предизвикателства, оказващи влияние върху индустриалната среда, както и за сложните и многопластови връзки, зависимости и взаимодействия на системата с останалите системи на градската структура. Съдържание на модула: 1. Системата "Труд" преди и след Атинската харта 2. Глобални промени в организацията на производствените дейности 3. Основни предпоставки, определящи съвременните тенденции в развитието на производствените територии 4. Пространство за индустрията 5. Принципи на съжителство на зоните за приложение на труд с останалите градски системи 6. Зоните за приложение на труд - динамична система 7. Традиционни производствени зони в България - състояние, проблеми, перспективи 8. Проблеми на производствените зони в прехода към пазарна икономика 9. Нови функции за "изоставените" производствени сгради 10. Бизнес -паркове и бизнес зони 11. Научни паркове, технологични паркове, научно-производствени комплекси, технополиси 12. Зони за малки предприятия 13. Смесени зони 14. Качествени изменения в интериора и екстериора на съвременните зони за приложение на труд 15. Планиране и проектиране на производстевни зони. Участници, отговорности и етапи на инвестиционния процес Методи за постигане на целите: За постигане на образователните цели се използуват няколко типа учебно-методични мероприятия: лекции, семинарни занятия, индивидуални курсови работи на студентите и самоподготовка. Съчетаването на различни типове методи на обучение има за цел да обвърже теоретичните познания, получени по време на лекциите, с практически подходи и начини за решаване на градоустройствените проблеми на производствените територии, както и да провокира начин на мислене, ориентиран към задълбочен анализ на реални градоустройствени ситуации, да изгради методологичен подход у студентите при обработка на обемни бази данни, при очертаване на тенденции и перспективи и при изграждане на реалистични прогнози за развитие на територии. Съотношението на лекциите към семинарни занятия, курсова работа и самоподготовка е 3:1:2:4, което разпределено по часове е както следва: - лекции - 30 часа - семинарни занятия - 10 часа - курсова работа - 20 часа - самоподготовка - 40 часа. Учебният материал обхваща две главни групи въпроси, наричани за по-кратко "Причини" и "Следствия, като прави опит да обясни логиката на развитието на производствените територии чрез изясняване произхода и съдържанието на най-новите тенденции в развитието и организацията на пространството за индустрията и систематизира проблемите и подходите при тяхното планиране. Съдържанието на модула включва няколко теми, разгледани подробно в 15 броя лекции, всяка от които се развива в два учебни часа, или общо 30 часа. За голяма част от лекциите са предвидени илюстрационни материали като диапозитиви, проекто-проучвателни материали, карти и други. Семинарните занятия са 10 часа, разпределени в 5 седмици по два часа и се провеждат след съответните лекции. В тях се обсъжда преподадения материал и се интерпретират конкретни ситуации по предварително зададени от водещия теми, въпроси или казуси. Подготвените от студентите материали се предават на водещия преподавател с цел оценяване и допълване на ресурсния център на програмата. Оригинални и иновационни подходи при анализа и решаването на конкретни проблеми от страна на студентите се поощряват с цел превръщането на студентите в активни участници в учебния процес. Курсовата работа се разработва в рамките на 20 часа, разпределени в 10 упражнения по два часа, провеждани след лекциите. Курсовите работи се задават от водещия преподавател и се състоят в изработване на устройствени проекти на ниво структурни схеми за конкретна територия. С оглед на по-задълбочено навлизане в изучаваната проблематика, се предвиждат колективни курсови работи, в които по отделни групи въпроси се работи индивидуално от студентите. Курсовите работи се предоставят на водещия преподавател за оценка и създаване на архив на програмата. Самоподготовката на студентите, предвидена като 40 часа, включва работа със специализирана литература, събиране и формиране на бази данни и творческа работа, свързана с проектантския процес. Събраните от студента материали се представят в отделна папка, която е необходима за заверка на семестъра. Оценка на знанията: Оценката за придобитите знания по модула се формира като среден резултат от следните части: Писмен изпит: 50% Участие в семинарни занятия - 20% Курсова работа - 30% Ресурси: Посочената по-долу библиографска справка съдържа информация за някои от разглежданите теми, без да е напълно изчерпателна. Желателно е студентите да издирят допълнителни източници на информация, в зависимост от ползваните от тях чужди езици. Ресурсите на програмата са ограничен брой книги, поради което се предполага, че чрез семинарните занятия студентите ще спомогнат за обогатяване на ресурсния център на програмата. Писарски, М., А. Аврамова, Промишлени сгради, София, 1987 Binney, M., F. Machin, K. Powel, Bright Future, The Re-Use of Industrial Buildings, London,1990 Massey, D., P. Quintas, D. Wield, High-Tech Fantasies, Science Parks in Society, Science and Space, London, New York, 1992, ISBN - 0-415-01338-0 График на учебния процес План и съдържание на отделните занятия по модула Седмица 1 Лекция 1 Системата "Труд" преди и след Атинската харта А н о т а ц и я Въведение в проблематиката на производствените територии, като елемент от системата "Труд". Прецизиране обхвата на разглежданите проблеми. Кратък преглед на най-главните периоди в развитието на системата "Труд" в контекста на общественото, социалното и културно развитие на обществото. Изясняване на мястото на системата "Труд" в градската структура и зависимостите и връзките с останалите градски системи. Съвременните тенденции към смесени функционални системи, се проследяват на две йерархични инва - сгради и територии. Очертаване значението на промишлеността като градообразуващ фактор. Градът, който се ражда два пъти - веднаж като място за обитаване и втори път като място за производство. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Въведение в проблематиката 1.1. Същност на системата "Труд" 1.2. Съдържание, елементи, структура 1.3. Понятия. Развитие и изменение на понятийния апарат 1.4. Производствените територии - подсистема на системата "Труд" 2. Системата "Труд" - задължителен елемент на всяко общество 2.1. Системата "Труд" като отражение на обществено-политическото, социалното и културно развитие на обществото 2.2. Кратък исторически преглед на развитието на системата 2.3. Характерни периоди на развитие: 2.3.1. Период до началото на индустриалната революция 2.3.2. Етап на индустриалната революция - ХVIII и ХIХ век 2.3.3. ХХ век - преди I световна война, между двете войни, след II световна война 2.3.4. ХХ век - края на 70-те години 2.3.4. ХХI век - очаквани изменения 2.3. Основни фактори на развитието на системата - политически, икономически, научно-технически, социални, културни, географски и исторически 3. Системата "Труд" - основна съставна част на урбанизираната среда. 3.1. Връзки и зависимости с и от останалите градски системи 3.2. Градът, който се "ражда два пъти" 4. Системата "Труд" преди и след Атинската харта 4.1.Монофункционалните системи и проблемите на града 4.2.Разпадане на монофункционалните системи. 4.3.Тенденция към смесване на функции /труд и обитаване, труд и рекреация, труд и обществено обслужване / 4.4. Предимства и недостатъци на смесените системи . С е м и н а р: Системата "Труд" - задължителен елемент на всяко общество. Възможно ли е съществуването на обществото без системата "Труд". Обществото, което произвежда и обществото, което консумира. Седмица 2 Лекция 2 Глобални промени в организацията на производствените дейности А н о т а ц и я Запознаване с най-общата структура на индустрията, организирана на базата на четири основни сектора,16 вида отрасли и безброй много подотрасли и разновидности производства. Въведение в принципната схема на развитие на всеки отрасъл. Ембрионален цикъл, ранен етап, зрял период и упадък. Очертаване на най-важните групи производства, които предстои да бъдат развивани. Въведение в "общата история" на производството от индустриалната революция до днес и очертаване на периодите на индустриализация, деиндустриализация и глобализация. Анализ на тенденциите в развитието на световното производство и техните преки отражения върху производствените територии. Запознаване с пространствената и териториална организация на индустрията в България и с тенденциите в развитието на предприятията и производствените територии у нас. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Въведение 1.1. Сектори на индустрията 1.2. Отрасли на индустрията 1.3. Фази на развитие на отделните отрасли 1.4. Отрасли в упадък и отрасли в разцвет 1.5. Отрасли, които предстои да се развиват 2. Индустриализация, деиндустриализация, интернационализация и глобализация 2.1. Индустриална революция 2.2. "Фордизъм" в промишленото производство 2.3. Постфордизъм 2.4. Паралелно развитие на две взаимно противоположни тенденции - концентрация и диверсификация на производството 2.5. "Световната фабрика" - форма на проявление на интернационализацията и глобализацията на производството в условията на информационната революция 2.6. Производство на услуги в етапа на деиндустриализация 3. Пространствена и териториална организация на индустрията в България 3.1. География на националната индустрия 3.2. Главни исторически етапи в развитието на българската индустрия 3.3. Индустрията в прехода към пазарна икономика 3.4. Индустриална политика 3.5. Тенденции в развитието на националната индустрия 3.6. Тенденции в развитието на масовото производство 4. Отражение на глобалните промени върху производствените територии 4.1. Упадък на съществуващи зони и региони 4.2. Поява на нови типове зони за приложение на труд 4.4. Разцвета на региони, които акцентират върху новите технологии 4.4. Дефиниране на нов тип производствено пространство Седмица 3 Лекция 3 Основни предпоставки, определящи съвременните тенденции в развитието производствените територии А н о т а ц и я Очертаване на най-важните предпоставки и фактори, под влияние на които производствените сгради и територии се променят динамично. Основните структуроопределящи елементи - "т е х н о л г и я" и " х о р а" се разглеждат като обект и субект на промяната Запознаване с определенията и същността на производствените технологии, с главните групи технологии и с етапите в тяхното развитие. Изясняване значението на новите технологии за развитието на обществото и в частност на производствените територии. Определяне на най-главните изменения в структурата на работната ръка и влиянието на новото качество на работната сила върху характера на съвременните зони за проиложение на труд. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Въведение 1.1. Същност на производствената технология 1.2. Видове производствени технологии - класификации 1.3. Дефиниции за технология 2. Класификация на производствените технологии 2.1. Ниски технологии 2.2. Средни технологии 2.2. Високи технологии 3. Технологичното развитие като безкраен спираловиден процес 3.1. Цикли на развитието на технологиите 3.2. Усъвършенстване на традиционни технологии 3.2.1. Научни открития - взаимодействие на науката с производството 3.2.2. Иновации 3.2.3. Технически нововъведения 3.3. Поява на нови технологии 3.4. Наукоемки и информационни технологии - динамични сектори от индустрията 4. Технологична политика 4.1. Технологиите- едно от съвременните измерения на властта 4.2. Развитие на високите технологии - начин за съживяване на икономиката 5. Тенденции в развитието на работната сила 5.1. Промени в характера на труда 5.2. Интелектуализация и специализация на труда 5.3. Количествени и качествени изменения в структурата на работната ръка. 5.4. Прогнозите от 60-те години, които не се сбъднаха 5.5. Професии на ХХI век 6. Влияния и отражения на "технологиите" и "работната ръка" върху архитектурно-градоустройствените качества на средата за приложение на труд 6.1. Независимост на сградата от технологията 6.2. "Състезанието" между технологиите и средата за приложение на труд 6.3. Производствени и строителни технологии - "партньори" в процеса по усъвършенстване на интериора и екстериора на работната среда. 6.4. Изискванията на новата работна ръка към интериора и екстериора на работната среда Седмица 4 Лекция 4 Пространство за индустрията А н о т а ц и я Запознаване със структурата на пространството за индустрия на всяко от неговите нива. Въведение в проблема за съподчиненост и зависимост между отделните нива. Въведение в методологията за вземане на управленчески решения при избор на местата за промишлени дейности и анализ на най-важните фактори, от които зависи този избор. Запознаване с проблема за зависимостта на производствената територия от градската инфраструктура. Очертаване на елементите и организацията на пространствота за индустрията на ниво производствена територия и генплан на отделното предприятие и въведение в основните типове производстевни сгради. Въведение в проблемите на нормативната и законодателна политика за развитие и управление на производстевните територии у нас и в чужбина. Илюстрация на материала с диапозитиви. П л а н н а л е к ц и я т а 1.Въведение 1.1. Анализ на понятието "пространство за индустрията" 1.2. Структура на пространството за индустрията 1.2.1. Териториално ниво 1.2.2. Градско ниво /производствена зона/ 1.2.3. Промишлено предприятие /генерален план/ 1.2.4. Промишлена сграда /типология на промишлените сгради/ 1.3. Съподчиненост и зависимост между отделните нива 2. Пространството за индустрията 2.1. Методология за избор на район за промишлено производство 2.2. Роля на отделните фактори за териториално разположение на пространството 2.3. Разполагане на производствени територии в градската структура 2.4. Разполагане на производствени територии в междуградското пространство 3. Зависимост или независимост на пространството за индустрия от градската инфраструктура 3.1. Изисквания към терените 3.2. Наличие на природни ресурси и теренни особености 3.3. Захранване с енергии 3.4. Транспортно-комуникационна обвързаност с града 3.5. Две крайни тенденции 3.5.1. Концентрирано присъствие на производствени дейности в града 3.5.2. Пълно отсъствие на производствени дейности в града 4. Организация на промишлените територии 4.1.Зониране на територията 4.2. Организация на транспорта. Видове транспорт 4.3. Застрояване на промишлените територии 4.4. Озеленяване и благоустрояване 4.5. Инженерни мрежи 4.6. Градоустройствени и архитектурни проблеми на промишлените територии 4.7. Развитие и усъвършенстване на териториите 5. Генплан на промишленото предприятие 5.1. Принципи на проектиране 5.2. Зониране и застрояване 5.2. Вътрешнозаводски транспорт 5.3. Благоустрояване и озеленяване на промишленото предприятие 5.4. Организация на генплана при малки и средни предприятия 5.5. Архиткетурни и градоустройсройствени проблеми на генералните планове на промишлените предприятия 6. Планировъчни и законодателни норми 6.1. Анализ на съществуващото положение 6.2. Проблеми на нормативната база 6.3. Планировъчни и законодателните "догми", които трябва да се преосмислят 6.4. Европейски политики за стимулиране развитието на производствените територии Седмица 5 Лекция 5 Принципи на съжителство на производствените територии с останалите градски системи А н о т а ц и я Запознаване с най-важните групи въпроси, свързани със съжителството между града и индустрията. Въведение в традиционно съществуващи проблеми между материалното порзводство и градските системи. Систематизиране на взаимните влияния и проблеми между града и индустрията. Анализ на всички известни средства и подходи за преодоляване на конфликтите - нормативни и политически средства, планировъчни и проектантски подходи. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Вечният проблем между града и производствените територии 1.1. Същност на проблема 1.2. История на проблема 1.3. Съвременно състояние на проблема 2. Проблеми, които индустрията създава на града 2.1. Опазване на околната среда 2.2. Транспортно натоварване 2.3. Пътувания на работната ръка 2.4. Естетически проблеми на застроената среда 2.5. Надстроечни проблеми, свързани с оценката и престижа на прилежащите на производствената зона територии 2.6. Индустрии, които не създават проблеми на града - безболезнена интеграции с основните градски системи 3. Проблеми, които градът създава на индустрията 3.1. Градът, който е "забравил" своите производствени зони 3.2. Градът, който има положително отношение към производстевните зони. Местна политика 3.2. Спирала на упадъка, спирала на развитието 3.3. Индустрии, които "бягят" от града 3.4. "Търси се"? - пространство за новите индустрии 4. Защитни механизми за всяка от системите "град" и "индустрия" 4.1. Планировъчни и нормативни механизми за защита 4.1.1. Забранителни и позволителни режими 4.1.2. Политика на стимулиране на развитието на производствените зони 4.2. Планировъчни средства и подходи за преодоляване на конфликта 4.2.1. Санитарно-защитни зони 4.2.2. Празно пространство 4.2.3. Плътност и характер на застрояването 4.2.4. Озеленяване и благоустрояване 4.2.5..Правилна организация на промишлените територии 4.2.6. Контактни територии между промишлените зони и останалите градски системи 4.2.7. Традиционни конфликти, които отпадат, поради качествени изменения в промишленото производство 5. Обекти и субекти на конфликтите 5.1. Активни участници в процеса. Видове организации и отговорности 5.1.1. Организации, отговорни за управленчески решения, свързани с избора на терени за производствени територии 5.1.2. Проектанти на територии на всички инва 5.1.3. Местната власт като субект на контрола върху териториите 5.1.4. Собствениците на отделните редприятия 5.1.5. Всички рабатещи на територията на зоната 5.2. Пасивни участници в процеса С е м и н а р: Взаимно изключващи се въпроси. Обитаването по-близо до местоработата и обитаването по-далеч от производствената зона. Седмица 6 Лекция 6 Зоните за приложение на труд - динамична система А н о т а ц и я Обзорна лекция за запознаване с най-характерните типове зони за приложение на труд, систематизирани по определени признаци. Очертаване на настъпилите качествени изменения между новите и традиционните производствени зони, които налагат нови градоустройствени подходи при тяхното планиране. Анализ на динамиката и промените, които съпътстват съвременните зони за приложение на труд, които поставят нови предизвикателствата пред градоустройственото проектиране. Въведение в традиционни и нетрадиционни подходи за планиране на зоните с оглед решаване на проблема за честите и непредсказуеми промени, които настъпват в състава на предприятията, които оперират на дадената територия. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Класификации на зоните за приложение на труд по следните признаци 1.1. По местоположение в градската структура - вътрешни, крайградски, извънградски 1.2. По характер на производството - материално, виртуално и др. 1.3. По санитарно-хигиенна характеристика 1.4. По преобладаваща технологична характеристика 2. Класификация на зоните за приложение на труд по качествени характеристики 2.1. Традиционни производствени зони 2.2. Нови типове зони за приложение на труд - бизнес паркове, технопаркове, научни паркове, научно-производствени комплекси и др 2.3. Сравнителен анализ между традиционните производствени зони и новите типове места за приложение на труд 3. Зоната за приложение на труд - аналогии с живите организми 3.1. Индикатори на постянните промени 3.1.1. Появя на нови предприятия - "раждания" 3.1.2. Закриване на съществуващи предприятия - "смърт" 3.1.3. Разширения на съществуващи предприятия 3.1.4. Редукция /свивания/ на предприятия 3.1.5. Миграция на предприятия 3.2. Динамиката на промените - главен проблем пред урбанистите 4. Планировъчни и проектантски подходи при решаване на проблемите на съвременинте зони за приложение на труд 4.1. Планиране на полифункционални зони 4.2. Флексибилитет на всички нива - територия, генплан, сграда 4.3. Универсални производствени сгради 4.4. Универсални производствени комплекси и територии Седмица 7 Лекция 7 Традиционни производствени зони в България - състояние, проблеми, перспективи А н о т а ц и я Въвеждане в основните характерни белези на производствените зони в България. Анализ на елементите на производствената зона в контекста на тяхната пространствена организация на ниво генплан на промишлено предприятие и устройствен план на промишлена зона. Запознаване с най-главните тенденции на развитие на производствените зони, които налагат нови планировъчни подходи и изменения в нормативни документи. Систематизиране и обобщаване на причините за упадъка и запознаване с някои от известните от практиката подходи за съживяване на тези територии. Илюстрация на материала с диапозитиви. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Въведение 1.1. Определение на обхвата на понятието "традиционна производствена зона" 1.2.Защо българските производствени зони се определят като такива 1.3. Кратък преглед на развитието - минало, настояще, бъдеще 2. Традиционната промишлена зона - пространство за традиционна индустрия 2.1. Морфология на материалното производство 2.2 Изисквания на материалния производствен процес 2.3. Обща функционална схема на производственото предприятие 2.3.1 Характеристики на основните елементи, размери на необходимите терени за отделните предприятия 2.3.2. Типология на производствените сгради 2.3.3. Складова част 2.3.4. Обществено-обслужване 2.3.5. Предзаводска площадка 2.3.6. Стопански двор 2.4. Организация на производствената територия 2.4.1. Зониране и групиране на предприятията 2.4.2. Транспортно-комуникационна схема 2.4.3. Характер на застрояването 2.4.5. Обществено обслужване 2.4.6. Зелена система и благоустрояване 3. Тенденции в развитието на отделни подсистеми на традиционната производствена зона 3.1. Тенденция към изпразване от съдържание на големите производствени корпуси 3.2. Динамика на промените - честа смяна на първоначалната функция 3.3. Промени в транспортното обслужване 3.4. Промени в общественото обслужване - нови стратегии и теории на общественото обслужване 5. Причини за упадъка на традиционните производствените зони 5.1. Промени в глобалната икономика 5.2. Регионални обществено-политически промени 5.3. Тромав планировъчен процес 5.4. Подходи за "съживяване" и "обновяване" на традиционните производствени зони Седмица 8 Лекция 8 Проблеми на производствените зони в прехода към пазарна икономика А н о т а ц и я Въвеждане в специфичната проблематиката на производствените зони в България, породени от характера на преходния период към пазарна икономика. Запознаване с общите характеристики на "завареното положение". Илюстрация с диапозитиви от столичните производствени зони. Обобощаване на най-характерните процеси - приватизация, реституция и конверсия, които съпътстват преходния период. Запознаване с настъпилите изменения в средата, породени от динамиката на промените. Очертаване на новите проблеми на управлението на производствените територии в условията на пазарна икономика. Сравнителен анализ с проблемите на управлението по време на държавно-плановата икономика. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Въведение 1.1. Преглед на състоянието на съществуващите производствени зони към началото на преходния период към пазарна икономика 1.1.1. Характер на собсвеността 1.1.2. Състояние на сградния фонд 1.1.3. Състояние на инженерните мрежи 1.1.3. Проблеми с общественото обслужване 1.1.4. Обобщаване на най-главните проблеми на производствените територии - неизяснена собственост, строителство без одобрени строителни книжа, влошени санитарно-хигиенни и естетически качества на средата, лоша поддръжка, упадък, който води до западане на прилежащи градски територии 1.2. Анализ на някои от софийските производствени територии 2. Приватизация, реституция, конверсия 2.1. Дефиниране на понятията 2.2. Законодателна и нормативна база на приватизацията и реституцията 2.3. Приватизация и реституция в производствените зони 2.4. Конверсия- дефиниция на понятията, връзки с военната индустрия, приложение на термина към по-широк кръг от проблеми, свързани със смяна на функции на сгради 3. Текущи изменения в производствените зони 3.1. Редуциране капацитета на съществуващите производствени мощности 3.1.1. Раздробяване на пространството за индустрия 3.1.2. Приватизация на обособени части от предприятията 3.1.3. Изпразнени от съдържание индустриални сгради 3.2. Ново строителство на складови и производствени предприятия 3.2.1. Проблеми с градоустройствената основа 3.2.2. Нормативни проблеми 3.2.3. Продължителност на инвестиционния цикъл в сравнение с някои западни държави 4. Управление на производствените територии в прехода към пазарна икономика 4.1. Баланс на всички интереси - държавни, частни, общински 4.2. Административен контрол върху производствените територии-институции, отговорности 4.3. Политика за производствените територии - промяна в нормативната уредба, стимулиране на малкия и среден бизнес, обособяване на нови типове зони за приложение на труд Седмица 9 Лекция 9 Нови функции за изоставените производствени сгради А н о т а ц и я Динамичните промени в структурата на производството неизбежно водят до бързо морално остаряване на съществуващите производствени сгради. Изградени в годините на индустриализацията, с мащабите и възможностите на държавно плановата икономика, днес голяма част от производствените сгради у нас се превръщат в непотребна среда, която с влошените си качества повлича западането на съседните квартали. Въвеждане в проблема за остаряването на всички сгради и възможностите на производствените сгради за нови функции. Запознаване с опита на другите страни. Очертаване на алтернативни подходи към производствените сгради за разлика от традиционното негативно отношение към тях. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Въведение 1.1. Защо остаряват сградите 1.2. Видове остаряване - морално и физическо 1.3. Скорост на "стареенето" на сградите в съвременните условия 1.4. Културно-исторически послания на "старите" сгради 1.5. Разграничаване на понятията "стари" и "неизползваеми" сгради 2. "Изоставените" производствени сгради 2.1. Предизвикателството 2.2. Възможностите на производствените сгради 2.3. Преустройството не е нищо ново 2.4. Методи за количествена и качествена оценка на съществуващи сгради 2.5. Алгоритъм на проектантския процес при съществуващи сгради 3. Проблемът на "индустриалното наследство" в България 3.1. Реконструкция, модернизация, събаряне или конверсия 3.2. Определение на понятията 3.3. Мащаби на индустриалното наследство 3.4. Специфика на "изоставените" производствени сгради - планови възможности, конструкция, инсталационно обезпечаване, местоположение 4. Проблемът, който не е само наш 4.1. Постиженията на Франция 4.2. Англия разпространява посланието 4.3. Практиката в други европейски държави 4.4. Американски примери 5. Нови функции за изоставените производствени сгради 5.1. Конверсия на съществуващи сгради в малки предприятия 5.2.Качествени, лесно достъпни складове 5.3. Работни помещения за обслужващите индустрии 5.4. Обществени функции 5.5. Обитаване Седмица 10 Лекция 10 Бизнес паркове и бизнес зони А н о т а ц и я Въведение в нови типове зони за приложение на труд. Запознаване с европйската и световната практика в тази област Илюстрация на материала с диапозитиви. Обобщение на кратката история на ръзвитие на явлението. Обвързване на изискваниата на обитателите към качеставата на работната среда с изисквания към зоните и сградите на бизнес парковете. Обобщение на характерните елементи на политиката за бизнес паркове. Сравнение с българската политика и нормативна уредба П л а н н а л е к ц и я т а 1. Въведение 1.1. Предпоставки за възникване на бизнес парковете 1.2. Същност на бизнес парковете 1.3. Определение на понятието 1.4. Разпространение на понятието върху по-широк кръг от дейности 2. Първо поколение бизнес паркове 2.1. Развитие на бизнес парковете в Европа 2.2. Характер на фирмите, които опрерират на територията на бизнес парковете 2.3. Изисквания на фирмите към сградите и териториите за бизнес паркове 3. Градоустройствено поведение относно избор на терени 3.1. Изисквания към терените 3.2. Наличие на две противоположни тенденции - центробежна и центростремителна 3.3. Размери на терените за бизнес паркове 3.4. Организация и поддръжка на площадката 3.5. Плътност на застрояване 3.6. Комуникации 3.7. Озеленяване и благоустрояване 3.8. Инженерни мрежи 3.9. Синтез с другите изкуства 3.10. Бизнес-сгради 4. Принципи на проектиране 4.1. Аналогии с традицонните производствени територии 4.2. Качествени изменения в подхода на проектиране 4.3. Участие на големите архитекти в процеса 5. Политика на бизнес парковете 5.1. Европейска политика за създаване на бизнес паркове 5.2. Американска практика 5.3. Национална политика. Ограничения в нормативната база. Липса на съзнание за ролята и значението на бизнес парковете за националната икономика и регионалното развитие С е м и н а р: Бизнес-сгради, бизнес-паркове, бизнес-зони - офиси или производство? Промяна в съдържанието, промяна в названието, липса на анлогии в историческото развитие. Седмица 11 Лекция 11 Научни паркове, технологични паркове, научно-производствени комплекс,. технополиси А н о т а ц и я Въведение в проблемите на зони за приложение на научно-изследователски труд. Обобщение на съществуващата практика в Европа да се изграждат научни и паркове и ролята им за регионалното развитие. Систематизиране на главните зависимости на научните паркове от академичната общност, от басейните на специализираната работна ръка и от големите фирми. Анализ на пространствената и териториална организация на тези нови зони за приложение на труд, устройството на техните територии и морфологията на сградите. Илюстрация на материала с диапозитиви от световната практика. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Въведение 1.1.Възникване и развитие на научни и технологични паркове, лабораторно-изследователски центрове и технополиси 1.2. Научните паркове в Европа 1.3. Аналогии от българската действителност. Научно-производствени комплекси 1.4.Определение на понятията - научен парк, технологичен парк, лабораторно-изследователски комплекс, технополис 2. Същност на научните паркове, технопарковете и лабораторно-изследователските центрове 2.1.Връзки и зависимости от академичната общност и от басейните на специализирана работна ръка 2.2.Роля на научните паркове за създаване на високотехнологични предприятия 2.3.Връзки и зависимости с и от големите производствени фирми 2.4.Проблеми на тяхното развите 3. Значение на научните паркове за регионалното развитие 3.1.Теории на регионалното развитие 3.2.Очаквани ползи за регионалното развитие 3.3. Политика на развитие на научните паркове 4. Научните паркове, технологичните паркове, изследователски центрове и технополиси - като елемент на застроената среда 4.1.Видове научно-изследователски центрове 4.2.Подходящи места за развитие и разполагане 4.3. Организация на генплана 4.4.Архитектурни концепции за сградите 4.5. Ландшафтно устройство на територията 4.6. Поддръжка и управление на площадката 4.7. Принципи на проектиране 5. Технополиси 5.1.Количествени натрупвания на функции 5.2. Примери от френската практика 5.3. Аналогии с други териториални понятия от американската практика С е м и н а р: Бягството на града от индустрията или защо high-tech индустрията бяга от града? Седмица 12 Лекция 12 Зони за малки и средни предприятия А н о т а ц и я Въведение в проблематиката на малките и средин предпирятия, като най-широко разпространени производстевни сгради на съвременния етап. Определине на понятията за малко и средно предприятия. Запознаване с предпоставките, които пораждат възникването на малки и средни предприятия и с историята на тяхното развитие у нас и в Европа. Обобщение на основните модели на развитие и на връзките на малките и средни предприятия с останалите производствени предприятия. П л а н н а л е к ц и я т а 1. Определения за малко и средно предприятие 1.1. Относителност на понятието 1.2. Двойнственост на понятиято 1.3. Определения на отделните държави 1.3. Определение на Европейската общност 1.4. Предимства на малките и средните предприятия 2. Предпоставки за възникване и развитие малките и средните предприятия 2.1. Нова фирмена философия 2.2. Диверсификация на производството 2.3. Приватизация и раздробяване на българските предприятия 3. Модели на развитие 3.1. Конверсия на съществуващи сгради в малки предприятия 3.2. Индивидуално построени малки и средни предприятия 3.3. Спекулативно строителство на малки и средни предприятия 3.4. Неравномерно развитие на отделните модели в Европа 3.5. Малките предприятия в България 4. Зони за малки и средни предприяти

Образование

Висше, архитектура, 1975-1980, ВИАС-София

Езици

Език Четене / Говорене/Писане Английски 5/5/4 Руски 5/5/4

Професионални умения

компютърна грамотност

Научни интереси

МСП (малки и средни предприятия) - модели наразвитие, еволюция на моделите, универсални модули, системи на застрояване

Научна дейност

Изследвания и публикации по темата за малки предприятия

Членство

Членство в професионални организации: Съюз на архитектите в България (САБ); Камара на архитектите в България (КАБ) – пълна проектантска правоспособност; Международен съвет за изследвания и иновации в сгради и строителство, Работни комисии W63 (Affordable Housing) и W96 (Architectural Management)

Участие в научно-изследователски проекти

Радев, Й. и колектив, Планировъчна и пространствена организация на малките и средни предприятия (МСП). Хармонизация с европейските стандарти. – Научна тема по договор БН3, І етап, УАСГ, февруари 2002, София. Радев, Й. и колектив, Планировъчна и пространствена организация на малките и средни предприятия МСП). Хармонизация с европейските стандарти. – Научна тема по договор БН3, ІІ етап, УАСГ, април 2003, София. Спиридонова, Ю. и колектив, Специализирана програма за създаване, устройство и изграждане на технопарк “София –1” (пилотен проект), Столична община, ДАГ и ОУП на София, февруари 2003.

Участие в проектиране и строителство

УЧАСТИЯ В НАЦИОНАЛНИ КОНКУРСИ 1980 – Национален конкурс за градоустройствено, обемно-пространствено и функционално решение на зони Б-3 и Б-4 в София, в колектив, VІ място (откупка) измежду 22 представени проекта; 1981 - Национален конкурс за градски универсален магазин, жилищен комплекс с 200 апартамента и Т-образно кръстовище в гр. Русе, в колектив, ІV място (откупка) измежду 28 представени проекта; 1983 – Национален конкурс за градоустройствено решение на централна градска част в гр. Кюстендил, в колектив, І премия с възлагане; 1984 – Национален конкурс за общинска сграда и Партиен дом в гр. Петрич, в колектив, ІІ премия с възлагане (първа премия не се присъжда); 1985 – Национален конкурс за общински народен съвет в гр. Русе, в колектив; 2000 – Национален конкурс за структурна схема на Южен парк – ІІІ част, гр. София, в колектив, първа премия с възлагане; 2001 – Контрактуван конкурс за Социално-битов и учебен център “Светилник”, София, в колектив, І премия с възлагане. 2008 – Национален конкурс „Archidea`08”, I награда в категория „Жилищни сгради”, проект: Жилищна сграда в УПИ IV - 924, кв.38, м. „Манастирски ливади - запад” гр. София; 2008 – Контрактуван проект на фирма „VAST”ООД ,проект: Смесена сграда с жилища, офиси, магазини и подземни гаражи.- I премия ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ПРОЕКТИ 1998 – Жилищна група “Въртопо-север”, Застроителен и регулационен план (ЗРП), в колектив; 1998 – Предприятие “Метални конструкции” –АД, Пловдив, ЗРП, в колектив; 1999 – Южен парк –ІІ част, София, ЗРП, в колектив; 1999 - Местност “Юбилейна гора”, София, Частично изменение на ОГП, в колектив; 1999 - Ваканционно селище в Банкя, ЗРП, в колектив; 2003 – Южен парк – ІІІ част, София, структурна схема, в колектив. Този проект е възложен след спечелена първа премия на национален конкурс; Проекти за частични изменения, ПУП, ЧЗР-та и др. РЪКОВОДИТЕЛ И АВТОР НА АРХИТЕКТУРНИ ПРОЕКТИ 1983 – Административна сграда на КНИПИСМ “Заводпроект”, гара Искър, реконструкция, работен проект; 1984 – ДКЗ “1-ви май”(керамичен завод), Плевен, идеен и работен проект, частична реализация; 1984 – Жилищен блок с 35 апартамента в гр. Троян, идеен и работен проект; 1985 – Техническо училище в Севлиево, идеен и работен проект; 1985 – Група от две жилищни сгради с 60 апартамента в гр. Троян, идеен и работен проект, реализирани; Административна сграда и дом на учителя, София, Район “Искър”- идеен и работен проект; 1986 – Кафе-сладкарница на яз. Лобош, идеен и работен проект; 1986 – Инженерен комплекс на СО “Електрон”, Горубляне, София – ОГР; 1986 – Общинска сграда на район “Искър”, София, идеен и работен проект; 1986 - Културно-административен център в гр. Кюстендил, градоестройствено решение, идеен и работен проект, в колектив. Този проект е възложен след спечелена първа премия на национален конкурс; 1987 – Санаториум в Кюстендил на СО “Електрон”, идеен проект; 1987 – Учебен център Атия, Бургас, (крайморски комплекс на СО “Електрон”) – ОГР, частично реализиран; 1988 – Учебен център Атия, Бургас, (крайморски комплекс на СО “Електрон”) – идейни и работни проекти за хотелите, реализирани; 1989 – Индустриален комплекс за електронната индустрия, включително с жилищен блок за работниците в ж.к. “Люлин”, София – ОГР и идеен проект; 1994 – Жилищна сграда на ул. “Поп Богомил”, София, идеен и работен проект, реализирана; 1994 – Бензиностанция на П. Манчев, Ломско шосе, София, реализирана. 1995 – Жилищна сграда на ул. “Странджа” и “Кавала”, София, идеен и работен проект, реализирана; 1999 – Комуникационно решение на околното пространство на хотел “Хилтън” в София - реализирано; 2000 – Жилищна сграда на бул. “Джеймс Баучър” в София, идеен и работен проект, реализирана, представена на национален преглед на архитектурата 2000, САБ; 2000 – Жилищна сграда в ж.к. “Овча купел-2”, София, идеен и работен проект, реализирана; 2001 – Фамилни жилищни сгради в София, Драгалевци, Банкя и др., някои от които са публикувани в списания - реализирани; 2002 – Социално-битов и учебен център “Светилник”, София, идеен и работен проект (реконструкция). Този проект е възложен след спечелена първа премия в контрактуван конкурс – в процес на строителство; 2002 – Подземен гараж на КИНТЕКС –ЕАД, София, идеен и работен проект; 2004 – Жилищна сграда в УПИ ІІІ, кв.139-а, м. “Гео Милев”, София – реализирана; 2005 – Реконструкция на смесена сграда на ул. „Денкоглу”, София - реализирана; 2005-2006 -Селище Симеоново върху площ от 35 дка, съвместно с италиански архитекти; 2005 – Жилищна сграда в кв. Мотописта в София - реализирана; 2005 – Жилищна сграда в м. Студентски град, София – реализирана; 2006 – Сграда с офиси, магазини, жилища и подземен гараж в кв. Лозенецец, ул „Златен рог” в процес на строителство; 2006 – Търговски център „Чергата” в ж.к. Младост, София - в процес на строителство; 2006 - Ремонт и преустройство на Банков офис „Бенковски” на „Банка ДСК” ЕАД – гр.София бул. „Дондуков” 19 към ФЦ „Московска” - реализиран; 2006 - Ремонт и преустройство на сграда на финансов център „Банка ДСК” ЕАД- гр.Бургас -реализиран; 2006 – Преустройство и смяна на предназначението на магазин за хранителни стоки в Банков офис на „Банка ДСК” ЕАД – гр.София, бул. ”Черни връх” 25, им.№ 219, кв.102, м. Лозенец - реализиран; 2006 – Жилищна сграда в УПИ 1-8, кв.288а, м. „Еврейски гробища”, гр. София - реализиран; 2006 – Жилищна сграда в УПИ X - 569, кв.8а, жк. „Гърдова глава”, гр. София - реализиран; 2006 – Жилищна сграда в УПИ V - 1149, кв.12, м. „Мотописта – II част”, гр. София - реализиран; 2007 – Жилищна сграда и офис сграда в УПИ VII - 289, кв.265, м. „Павлово - Бъкстон”, гр. София – в процес на стройтелство; 2007 – Търговско административен център в УПИ IX - 1107, кв.45, м. „Кръстова вада – Южен парк IV част ”, гр. София – в процес на стройтелство; 2007 – Жилищна сграда в НУПИ 014006, м. „Грамадето”, гр. Банско; 2007 – Жилищна сграда в УПИ IX 1001, кв.21, м. „Дружба”, гр. София - реализиран; 2007 – Жилищна сграда в УПИ I - 116, 17, кв.275, м. „Лозенец – I част ”, гр. София - в процес на стройтелство; 2007 – Жилищна сграда в УПИ XXII - 233, кв.103, м. „Лозенец – II част ”, гр. София - в процес на стройтелство; 2008 – Смесена сграда на 1,3 и 5 ет. с офиси, аптека, фитнес, гараж и жилища в УПИ IX – 994, кв.21А, м. жк. „Дружба – II част ”, гр. София - реализиран; 2008 – Сграда за търговия, офиси, складове, печатница и гражи в УПИ XXIV – 1445, кв.7А, м. „Дружба – II част ”, гр. София - реализиран; 2008 – Жилищна сграда в УПИ X - 482, кв.35, м. „Витоша – ВЕЦ¬ – Симеоново ”, гр. София - реализиран; 2008 – Жилищна сграда в УПИ X - 494, кв.2, кв. „Бояна” гр. София; 2008 – Жилищна сграда в УПИ IV - 924, кв.38, м. „Манастирски ливади - запад” гр. София; 2008 – Сграда и едноетажно допълващо застрояване в УПИ IX, кв.19, м. „Крива река”, гр. София– в процес на стройтелство; 2008 – Жилищна сграда в УПИ XIII 443, кв.11, м. „Красно село - стрелбище”, гр. София; 2008 – Жилищна сграда едноетажно допълващо застрояване и подземни гаражи в УПИ IV 388, кв.5, м. „Красно село - стрелбище”, гр. София; 2009 – Ваканционно селище за селски туризъм в имот №322, с.Писменово, общ. Приморско

Участие в международни проекти

Проект на програма ФАР - BG 0004.04 (Обновяване на професионални училища) 2002– експерт; Проект на програма ФАР - BG 0004.02 (Инвестиране в бизнес инкубатори в райони с индустриален упадък) 2002 - експерт; Проект на програма ФАР - BG 0202.03 (Учене през целия живот и професионално обучение) 2003– експерт; Проект на програма ФАР - BG 0102.03 (Развитие на културния туризъм в България) 2004– експерт; Проект по програма ФАР - BG 2004/016-711.11.01 (Развитие на човешките ресурси и на подобряване на заетостта) 2005- експерт.

Научни и академични длъжности

Член на Факултетски съвет при Архитектурен факултет Член на Академичен съвет на УАСГ

Ключови думи за научно-изследователска дейност

урбанизъм и градоустройство, индустриални зони, промишлена архитектура, системни сгради за индустрията (SBI), МСП-я (малки и средни предприятия), инкубатори, бизнес паркове, научни паркове, технологични паркове, професионални училища и техникуми

Други длъжности и дейности

Академична международна дейност: - Координатор на проект по ЕРАЗМУС-СОКРАТЕС за академичните години 2000/2001, 2001/2002, 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005, 2005/2006, 2006/2007 между УАСГ – София и Технологичен образователен институт (T.E.I.) на Пирея, Гърция; - Координатор на Интензивна програма „Градско пространство и туризъм” по ЕРАЗМУС-СОКРАТЕС за академичните години 2003/2004, 2004/2005 между УАСГ – София и Технологичен образователен институт (T.E.I.) на Пирея, Гърция; Секретар на факултетски съвет при Архитектурен факултет

Публикации

Kомитова, В., Малките предприятия и тесните рамки на действащите у нас нормативни документи.- Годишник на УАСГ, свитък І, том XXXVIII, 1994-1995, Sofia. Писарски, A., В. Комитова, Нови насоки в устройството на зоните за труд (Бизнес-паркове и научни паркове в Англия).- Годишник на УАСГ, свитък І, том XXXVIII, 1994-1995, Sofia. Комитова, В.,Какво се публикува у нас и в чужбина в областта на промишлените сгради и състоянието на науката и критиката в тази област – Доклад изнесен пред секция “Производствени сгради”, САБ, 27 юли, 1994, София. Комитова, В.,Оценка на въздействието върху околната среда. TEMPUS проект N 11294/1996 JEP “Environmental Information Systems”, 1997, София. Комитова, В.,Архитектурни проблеми на малките предприятия. – Научна сесия ВВИСУ'98, 18-19 Ноември, 1998, книжка 1, Висше военно инженерно строително училище “Любен Каравелов”, София. Комитова, В.,Форма и съдържание на универсални модули за малки предприятия. – Научна сесия ВВИСУ'98, 18-19 Ноември, 1998, книжка 1, Висше военно инженерно строително училище “Любен Каравелов”, София. Комитова, В., Приложение на географски информационни системи при оценка на въздействието върху околната среда. – Научна сесия ВВИСУ'98, 18-19 Ноември, 1998, книжка 1, Висше военно инженерно строително училище “Любен Каравелов”, София. Комитова, В., Приложение на компютърни технологии при градоустройственото проектиране на ваканционно селище край Сандански. Доклад на международен семинар “Компютърни технологии и градоустройство”, 15 юни, 1999, УАСГ, София. Комитова, В., Малки предприятия. Международни стандарти, предпоставки за възникване и модели на изграждане.- Архитектура, №4, 1999, София. Комитова, В., Жилищната политика в Народна Република Китай.- Годишник на УАСГ, свитък І,том XL, 1999-2000, София. Комитова, В., Политика на малките и средни предприятия.- Годишник на УАСГ, свитък І, том XL, 1999-2000, София. Комитова, В.,Съвременна архитектура в Хонг Конг. Доклад пред секция "Производствени сгради", 8 Януари, 2000, САБ, София. Комитова, В., Концепция на разумните компромиси.- Хубавите къщи, №1, 2000, София. Комитова, В., Малката практична къща.- Хубавите къщи, №1, 2000, София. Комитова, В., Там където източната култура се среща със западните технологии.- Научна сесия ВСУ'2001, Висше строително училище “Любен Каравелов”,31 май, 2001, София. Комитова, В., Малки и средни предприятия. Обосновка за промени в нормативната база- дадена за печат в Годишник на УАСГ, 2001, София. Комитова, В., Влияние на високите технологии върху средата за приложение на труд.- дадена за печат в Годишник на УАСГ, 2001, София. Kомитова, В., Бизнес и хай-тек инкубатори в България.- Юбилейна научна конференция 60 години УАСГ, 22 ноември, 2002, София. Kомитова, В., България – кръстопът на цивилизациите- Интензивна програма „Градско пространство и туризъм”, 8-18.03.2004, Атина. Kомитова, В., София – кръстопът на цивилизациите- Интензивна програма „Градско пространство и туризъм”, 13-22.04.2005, София. Kомитова, В., Древният нов център на София като туристическо предизвикателство -Интензивна програма „Градско пространство и туризъм”, 13-22.04.2005, София.